Стих на деня 27.12.2004г.

 

Тая утрин тъй се случи
много рано, призори,
седем кучката окучи,
седем рижи и добри.
-
Върху златната рогозка
ги облиза нежно пак,
а по сочните й бозки
се топеше пухкав сняг.
-
Но, излязал от пещника,
по вечеря сприхав мъж
във чувала ги натика
седемте и наведнъж.
-
После тръгна към реката
и след него хукна тя,
ала стигнала, водата
погледа й завъртя.
-
В преспите назад затича
някъде глава да свре.
Гледа, месеца прилича
на рижо кутре.
-
И не мислеше, горката,
нищо, нищичко дори,
само туй, че зад гората
месеца се скри.
-
Камък профуча насреща.
Oт очите й с тъга
се търкулнаха горещи
две звезди в снега.

 

Есенин

 

/благодаря на изпращача... не си е посчил името/

 

От редактора: Ако имате идеи, предложения, мнения или материали по темата, моля да ми ги изпращате на адрес: izberi@mail.bg, които бих могла евентуално да вместя тук. Благодаря!

Красив ден!

Светлана

27.12.2004г.

 

P.S. ЧРД, Златомире! Дишай щастие!

http://motivacia.start.bg/?article=878





{START_COUNTER}